ГЛАВА ПЪРВА. ВЪВЕДЕНИЕ В МУЗЕОЛОГИЯТА.

МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ

Лицето на всеки музей е неговата експозиция. Създаването й е цялостен творчески процес в който вземат участие всички музейни работници.
Музейна експозиция - основна форма на музейна комуникация чиито образователни и възпитателни цели се осъществяват чрез демонстрация на музейните предмети, организирани, обяснени и разположени в съответствие с разработена музейна научна концепция и съвременните принципи на архитектурно-художествените решения.
Видове музейни експозиции: постоянни и временни.  В постоянните експозиции се представят уникатите на музейната колекция и нейните най-атрактивни експонати. Във временните експозиции /изложби/ се представят оригинални паметници от фондовете на музея посветени на определена тема, които не са включени в постоянната експозиция. Подобни са и гостуващите експозиции. В тях се включват малко на брой, но уникални и силно въздействащи паметници от музейната колекция /те могат да бъдат и от постоянната експозиция, при гостуване в чужбина/, посветени на определена тема, много често годишнина от историческо събитие, кръгла годишнина на бележита личност и др.
В зависимост от музейната специфика се създават и различни видове музейни експозиции: тематични, монографични, систематични, образователни, експериментални, юбилейни, стационарни, подвижни и мн. др. За тяхното осъществяване се разработват тематични планове, сценарии и др.
Подборът на музейните предмети от основния фонд за включването им в постоянната експозиция се осъществява въз основа на определена научна концепция детерминирана от спецификата на музея и подготовката на музейните уредници. Подборът на експонатите е част от научната подготовка на експозицията и е резултат от цялостната научноизследователска работа на музейния фонд. От гледна точка на музеологията, експозицията е вид научен продукт пригоден за популяризиране сред широката музейна публика.
Уникалността на музейните предмети е най-привлекателната им страна, на базата на която се градят музейните  комуникации. През последните няколко десетилетия музеологията развива твърде интензивни научни изследвания в областта на експонирането и изграждането на съвременни експозиции. Създаването на нови експозиции изисква от музейните специалисти съчетаване на факторите - присъствие на музейните предмети с преподнасянето им и създаването на образ посредством тяхната интерпретация.
Под фактор присъствие се подразбира събиране и разполагане най-удобно за посетителите на определена група музейни предмети и спомагателни материали. Този термин - присъствие, предполага основополагащата роля на изходния материал - музейния предмет, диктуващ в процеса на експониране своята логика на присъствие. Затова в хода на изготвянето на експозицията е необходимо да се демонстрира взаимовръзката на съществуващите експозиционни елементи, които съединявайки се в експозиционни комплекси създават хармонично и изключително изразително цяло, оказващо визуално и интелектуално въздействие на посетителя.
Тематико-експозиционни комплекси. При съвременните експозиции все по-често се прилага комплексно-тематичния подход при подреждането на експонатите.  Включването на няколко взаимосвързани с дадена тема музейни предмета и допълващите ги спомагателни материали дават възможност на посетителя да възприеме по-цялостно и по-задълбочено уникалните паметници на фона на дадената историческа епоха. Създаването на тематико-експозиционните комплекси разкрива по-пълно същността и съдържанието на даден музеен уникат, а от там и на цялата музейна колекция, като я представя комплексно в експозицията.
Често, термина “експозиционен комплекс” се прилга за експозицията в едана отделна зала. Във всяка експозиционна зала се определя една доминираща композиция, а при значим уникат и само един отделен музеен предмет към който се насочва вниманието на посетителя, а всички останали музейни предмети и помощни материали се аранжират по такъв начин, че да допълват социалната информация чиито носител е униката и да подсилват експресивността и атрактивността му.
За да се стигне до съвременните експозиции, музеите преминават през различни етапи на експониране на музейните предмети. Един от първите методи е експонирането на музейните предмети само във витрини. Затова в музейната практика този метод е известен като in vitro.  Следващият етап е свързан с разбирането за осъществяването на по-непосредствен контакт между посетител и експонат. Той се изразява в по-новият принцип добил известност in vivo.  Значението на даден паметник се разкрива най-ярко ако той се намира в средата в която е създаден. За тази цел се използва най-атрактивния метод за експониране - in situ.  Той намира най-широко приложение при създаването на архитектурни и археологически резервати. В тях, след необходимата реставрация и консервация се запазват на открито архитектурни и археологически паметници, които остават на мястото на своето създаване преди хилядолетия или векове. Чрез опазването на архитектурните паметници в тяхната автентична среда се пресъздава по един неповторим начин цялостният архитектурен ансамбъл в който те са сътворени и по такъв начин се запазва духът на отминалата епоха. У нас това е така характерно за Архитектурно-историческите резервати като: Старият Пловдив, Арбанаси, Копривщица, Панагюрище, Боженци, Жеравна, Мелник, Несебър и мн. др.
От гледна точка на семиотиката, музейната експозиция е самостоятелна “езикова” система, обединяваща такива разнообразни предмети, като текстове на етикети, схеми, оборудване, например витрини, фактори на заобикалящата среда, като осветление - всички те обединени заедно приемат една специфична форма.  За да бъде експозицията привлекателна за различните видове посетители, тя трябва да бъде интересна и атрактивна. Затова все по-често съвременните архитекти и художници прилагат сценографски похвати подобно на истинските театри.  “Драматургичният” подход има за основна цел да се засили преживяването на посетителите при срещата им с очаквания експонат в една неочаквана среда. Така експозицията предназначена за незабавното възприемане от посетителя единствено може да се опира на притегателната сила на оригинала. За да се подсили този ефект се използват допълнителни материали, които според решението на художника могат да създават необходимия “декор” за по-цялостното възприемане и засилването на въздействието на музейния предмет - уникат.
За да бъде още по-въздействаща експозицията, като драматургичната сцена, е необходимо да се използва атрактивната сила на осветлението, звука и други аудиовизуални средства. При подбора на начина на осветление на експоната, на първо място стои въпроса за опазването на паметника от вредните излъчвания на естествената или по-често на изкуствената светлина. Особено отговорно е осветяването на писмените паметници създадени върху хартия. Те трябва да се осветяват чрез специални лампи и то за кратко време. Не е допустимо важни исторически ръкописи или документи да стоят в постоянните експозиции и да бъдат допълнително увредени от осветлението. Ценните книжовни паметници се експонират само във временни изложби или експозиции по повод кръгли годишнини или гостуване в чужбина. През останалото време те се пазят в музейните фондохранилища при съответните условия за тяхното съхранени, а в постоянната експозиция се заместват с техни копия. По-устойчиви са книжовните паметници създадени върху пергамент, но при тях мастилата с които са писани променят цвета си и за това отново се изисква специално осветление.
Другата роля на осветлението в експозицията е създаването на светлинни ефекти и засилване въздействието на даден експонат над посетителите чрез светлосенките, цветовете и други способи за повишаване на атрактивността на експозицията.
Ролята на звука в различните експозиции е повече спомагателна. Не е допустимо в един художествен музей да се използват звукови ефекти, но в една етнографска експозиция тяхното въздействие е запомнящо. Дори при такава експозиция е в реда на нещата в една възстановка на стара колиба да се слушат народни приказки разказвани на съответен диалект, записани на магнетофон при теренни проучвания и т.н.  За реализацията на звуковите ефекти в музейните експозиции се създават дори специални компании. Една от тях с ръководител Майкъл Стожер е проектирала и оборудвала експозициите на Мемориалния музей на холокоста във Вашингтон, Музея на книжните змейове в Мексико и Центъра за наука Лоуренс в Берклий /Калифорния/.
Озвучаването на експозициите от спомагателна роля все по-често започва да се налага, като една от съществените страни на експонирането. Дори в природонаучните експозиции, звуците на живата природа все по-често намират място и в онези малки кътчета джунгла или гора, които са пресъздадени макар и под стъклен покрив.  През последните години, особено в САЩ, се заделят огромни средства за пресъздаване на живата природа в музейна среда. Такъв пример е Естествено-историческият музей в Хюстън.  В него е създадена действаща природна експозиция, в която се използват най-новите технически и технологически постижения. Благодарение на тях, музеят разполага с 2 300 кв.м. тропическа гора. В нея има изкуствен 12-метров водопад заобиколен от буйна тропическа растителност и благоуханни цветя. Тропическата флора е обогатена и с част от тропическата фауна. Тук живеят хиляди тропически насекоми. Създаването на този земен рай в музейна среда струва на организаторите 19 млн. долара, но те са по възможностите на Естествено-историческия музей в Хюстън, тъй като той е четвърти по посещаемост в САЩ и годишно през неговите експозиционни зали преминават около 2,3 млн. посетители.
Музейните експозиции се разполагат в различни пространства и тяхното усвояване е един от основните проблеми на експозиционната работа.  Организацията на експозиционното пространство е свързано с конкретния подход при реализирането на маршрута по който се движи посетителя край експонатите. Това е така нареченото вътрешно експозиционно пространство, но съществува и външно пространство. Експозицията в по общ план е феномен, който е част от социалното пространство.
При създаването на музейната експозиция, организацията на пространството се извършва така, че музейните предмети да доминират над помощните материали и другите ефекти в експозицията. Музейната среда откъсва предмета от неговото първоначално предназначение и функции. Чрез изразните средства на експозицията, той представя своята социална информация директно на посетителите. Музейните предмети са част от колекцията на музея и чрез включването им като експонати в експозицията те представят музейната колекция. На практика не се постига покриване на музейна колекция с музейна експозиция, тъй като музейните фондове няколкократно превишават възможностите за експониране на музейните предмети в постоянните експозиции. Ето защо в експозициите влизат уникатите и най-атрактивните експонати. Останалото голямо музейно богатство се демонстрира пред публиката при организирането на временни и пътуващи експозиции, но пак една голяма част от фондовете не е достъпна за публиката, ето защо големите музеи, които имат добре организирани фондохранилища, понякога допускат специализирана публика и до разглеждане на музейните предмети директно в музейните фондохранилища, но това са изключения.
Съвременните експозиции се изграждат според някои общоприети принципи на музеологията. Повечето експозиции се композират в три основни части: въведение - зала в която посетителят се въвежда в основната тема на експозицията; основната част на експозицията - тя е посветена на същността на представената тема, чрез различни под теми и части допълващи основната тема и заключение.  Целта на тази проста схема е да може посетителят бързо да възприеме общите принципи на организация на експозиционното пространство и групирането на предметите в отделни групи /тематико-експозиционни комплекси/.
При временните експозиции /изложби/ се подхожда по-смело с цел да се експериментират някои нови методи на експозиционна работа. Така например, при тях може да се подхожда с по-оригинални идеи при организирането на посетителския поток, да се налагат нови средства на експониране и т.н. Една временна изложба цели да впечатли бързо посетителя, а не да доведе до вглъбено съзерцание. За да се постигне желания ефект в такава експозиция е необходимо да се насочи вниманието на зрителя почти както на театрално представление към най-атрактивните музейни предмети и вниманието му да бъде задържано към тях чрез използването на комплексното въздействие на оригинала и прилагането на аудиовизуални ефекти на техническите средства с които все по-често се насищат такъв род експозиции. Временните изложби са само една част голямата експозиционна работа която се извършва системно в музеите.