Из опита на Университета по библиотекознание и информационни технологии за сътрудничество с музейни институции

проф. д-р София Василева
зам. директор на Института за научни изследвания, организация, управление и защита на културно-историческото наследство

Образователната интеграция е значим приоритет в съвременните политики на международни организации като ЮНЕСКО и Съвета на Европа. Тя е насочена към стимулиране на комуникационни връзки между научно-изследователската дейност, теоретичните и практическите форми на обучение, последователно изграждане на научна и информационна инфраструктура и създаване на общо пространство за междукултурен диалог, координация и сътрудничество на разнородни институции. Тези нови условия значително променят изискванията за качеството на образованието и обучението в посока към адаптирането им в реалната среда и пазара на труда и разкриване на възможности за получаване на необходимата съвременна  професионална квалификация.

Венета Георгиева-Козарева
Музей Дом на хумора и сатирата – Габрово

Темата за връзката музей-туристически продукт привлича с актуалността на своята проблематика. За туристическия продукт се говори непрекъснато – дискутира се качеството му като цяло и неговата роля за определяне бъдещето на туризма, както и структурата и приходите от туризма1. На туристическите борси се правят специални анализи, търсят се най-различни аспекти, като се започне от държавната политика в тази посока и се стигне до тандема хотелиери-туроператори. Вероятно говоренето ще се засилва все повече заради констатираните проблеми, назрели особено много през последните години, а световната криза ще налага промяна в дневния ред на културните политики. И ако туристическият бранш разглежда темата от свои позиции, то участниците и създателите на културния продукт, без да се чувстват от „другата страна на барикадата”, имат своите виждания за маркетинга на своето „изделие”.

Живеем в динамично променящ се свят.Измени се политическият климат в света.  Техниката, медицината, генното инженерство и  информационните технологии навлязох в живота. За последните двадесетина години нашето поколение преживя наистина главоломни промени, които преди са ставали за столетия.
България, като държава от бившия „Социалистически лагер” за този период премина през шокови трансформации във всички сфери на живота. Това се отрази както на хората, така и на институциите. Те трябваше да се приспособяват към новите условия, а често и да създават тези нови условия. „Вятърът на промяната” не подмина и музеите, макар и до сега да се смята за тях, че са едни от най - консервативните институции. Невъзможно бе те да останат незасегнати, като застинали във времето.
Първото, което трябваше да се направи, бе да се отърсят от идеологизацията, да престанат да обслужват идеологическата доктрина на комунизма и да се обърнат към съвременността и нуждите на обществото, да дадат необходимата доза европейско самочувствие на българите, поотдалечили се от ценностите на съвременната европейска цивилизация.